Влашич обяви края на своята кариера

Световната и европейска шампионка в скока на височина Бланка Влашич (хърв) обяви края на състезателната си кариера.

Последният старт на колоритната хърватка беше на Олимпийските игри в Рио през 2016 г., където се нареди трета след Рут Бейтиа (Исп) и Мирела Демирева. 37-годишната Влашич, която има и сребърен олимпийски медал и е №2 в света в скока на височина за всички времена с 208 см (само Стефка Костадинова е пред нея с 209 см), сподели, че се отказва с писмо. Ето какво написа тя в социалните мрежи:

"Скъпи приятели на леката атлетика, скъпи мои фенове, още от Рио се опитвам да се справя с контузията си, цели четири години надежда, че отново ще застана пред летвата и ще се предизвикам. Скокът на височина е неразделна част от мен от рождението ми и винаги ще бъде така. Затова оставих решението да сложа края на кариерата си да дойде естествено. Преди да спечеля бронз в Рио, много ми казваха да се откажа, тъй като вече съм постигнала много. Но ако ги бях послушала, нямаше да спечеля друг олимпийски медал. Медал, който е толкова специален за мен, защото буквално го спечелих с един здрав крак. Това състезание извади всичко от мен, дори това, което не знаех, че имам.

Годините след това донесоха безброй рехабилитационни лечения, надежда, след това разочарование и така до безкрай. И все пак - макар на пръв поглед за външен наблюдател да беше ясно, че е време да се посветя на нови житейски предизвикателства, решението трябваше да бъде мое. Преди да дойде, преминах през всички етапи на скръбта и за мен това беше най-трудният период в кариерата ми. И едва накрая, в един съвсем обикновен и спокоен ден, ми дойде на сърцето: "Свърши". Знаех, че е време и бях напълно спокойна. Почувствах облекчение, което никога не бях имала.

Имах голямата подкрепа на моето семейство, на моя баща и треньор Йошко, Боян и приятели. Те знаеха, че това е борба, която трябва да преживея сама и да се боря за ясно решение. Всеки спортист ще ме разбере - раздялата не е лесна. Оставяме след себе си страхотни емоции, покорени върхове, победи над себе си, великолепни моменти, които не могат да бъдат описани с думи. Но всичко това остава част от нас. Частта, която носим в бъдещето. И аз нося всичките си успехи и неуспехи и ще ги вплета в нова история. Така че винаги ще остана в спорта. С моя опит и знания искам постоянно и активно да допринасям за по-нататъшно развитие на световната атлетика и спорта като цяло.

Гордея се с кариерата си. На първо място съм благодарна на Бог за благословията на таланта и обстоятелствата, при които този талант можеше да процъфти. На приятели и фенове, които вярваха и скачаха заедно с мен. Въпреки че леката атлетика е индивидуален спорт, винаги се чувствах като част от отбор, защото не скачах само за себе си. Почетната обиколка с хърватското знаме винаги е била най-голямата чест за мен. С мир в сърцето си, благодарна съм за всеки сантиметър и всички аплодисменти, обръщам нова страница в живота си."

Влашич атакува нееднократно в кариерата си световния рекорд на Стефка Костадинова, но така и не успя да покори 210 см. Тя не успя да спечели и олимпийска титла, въпреки че се яви като фаворитка на не един форум под петте преплетени кръга. Затова пък стана два пъти световна шампионка на открито – в Осака 2007 и Берлин 2009, както два пъти в зала – Валенсия 2008 и Доха 2010. Тя има още четири медал от планетарни първенства. Тя е европейска шампионка от Барселона 2010 и двукратна златна медалистка от световните шампионати за девойки и победител в сектора за скок на височина от европейско първенство за младежи под 23 г.

Личният й рекорд в зала е 206 см.

---