Шрифт:

Извинявайте госпожо, но кучето ми изяде домашното

Извинявайте госпожо, но кучето ми изяде домашното
03-05-2021 15:28

Извинявайте, госпожо, но кучето ми изяде домашното - така звучеше едно от най-честите оправдания на учениците от миналото.

 

Времената се променят, ценностите също. Особено в последните необичайни месеци в пандемията от COVID-19, когато въпросът доколкото учениците се движат през деня се оказа не по-малко сериозен от това дали са научили урока и са написали домашните си.



От средата на март 2020 г. децата и младежите в България бяха поставени в непознатата ситуация през повечето време да учат онлайн, а спортът остана на заден план, заместен от седенето на дивана и взирането в екрана. Година по-късно специалистите казват, че резултатите от въвежданите на няколко пъти забрани за спорт за непълнолетните не са изненадващи, но са тревожни. И призовават за бързи и ясни мерки, които да работят за всички.

 

Засега държавните институции и хората, които имат авторитета да привлекат децата към движението, остават встрани. Това поставя България пред опасността да влоши допълнително традиционно слабите си резултати от изследванията за това колко спортуват децата и какво е физическото им състояние.

 

Госпожо, това какво беше

 

Няколко седмици след постепенното завръщане на учениците от прогимназиалния и гимназиалния курс в училищата преподавателите установяват, че трябва да започнат да градят почти от нула. "Навикът на децата да идват в час и да се събличат за спорт е изчезнал. Закъсняват с по 15 минути, бавят се, за упражненията питат: "Това как се правеше", разказва учителка по физическо възпитание от една от големите гимназии в София пред "Дневник". Според нея дългият престой вкъщи се е отразил пагубно на децата.



В момента учениците се редуват на двуседмични смени за присъствени часове. По думите ѝ за тези, които се връщат в училище, първата седмица е загубена заради привикването след прехода от домашната среда. Госпожата разказва, че подхожда с разбиране и занижава нормативите, защото децата са притеснени и за оценките си. Но уточнява, че това не е от полза за никого. Това, което истински я притеснява обаче, е, че учениците губят мотивация. В началото на пандемията повечето деца се оплакваха от онлайн обучението и искаха да се върнат в час, докато вече не е така.




Въпреки осезаемата промяна сред учениците промяна в учебните планове или в изискванията към учителите няма. "Дневник" се обърна към министерствата на образованието и на младежта и спорта с въпроси дали и какво прави държавата, за да привлече децата към спорта, и дали са правени изследвания за това как последната година се отразява на децата. До приключването на работата по статията отговори не бяха получени.



Кое е по-малкото зло



Притеснителни последствия от заседяването вкъщи отчита в работата си и Маруся Иванова, създател на Heal Fit Gymnastics. "За съжаление това, което наблюдавам, е влошаване на физическото състояние на децата. Задълбочаване на функционалните гръбначни изкривявания, увеличаване на градусите при структурните такива и намаляване на мускулния тонус. Всичко това е в резултат от обездвижването и липсата на възможност за спорт и активна физическа активност на децата, които не са картотекирани към спортни клубове", каза тя пред "Дневник".



В последната половин година въведените от здравните власти ограничения срещу разпространението на коронавируса силно намалиха възможността за организиран колективен спорт при децата. Забраната за тренировки в колективните спортове до 18 г. действа от края на ноември, с кратки прекъсвания, и ще отпадне от 1 май. Малко по-облекчени са условията при индивидуалните спортове. Единственото изключение през целия период беше за децата, които са картотекирани към някой от спортните клубове.



Според Маруся Иванова обществото все още е поставено в ситуация, в която трябва да избере по-малкото зло: "Как да опазим живота и здравето на децата си в период на пандемия, за която се знае твърде малко - да спрем спорта и да затворим залите, респективно да затворим децата си вкъщи, или с "риск" за здравето да ги поощрим да продължат да спортуват?" Наблюденията ѝ сочат, че много родители са спрели децата си и те не са се завърнали после в залите. Други пък са отказали груповите тренировки като цяло, по думите ѝ от страх да не се заразят децата.



Казва, че някои деца спират да посещават организирани занимания и заради появили се финансови проблеми на семейството. Налице е и факторът "притеснение детето да не се зарази", който е друга причина деца да остават встрани от спорта.



Тази картина я води до въпроси към институциите: "Никой не говори за статистика и процент на деца със затлъстявания, респираторни проблеми, гръбначни изкривявания и т.н. преди март 2020 г. и сега. Може сега това да не е приоритет на държавата, поставена в ситуация на оцеляване, но в дългосрочен план каква е стратегията за подобряване на качеството на живот и здраве на нацията? Кой и какви мерки ще въведе за да помогне на тези деца, които бяха затворени принудително вкъщи?"



Притесненията не са само в главите ни



Липсата на движение е в пряка връзка и с психическото състояние на човека, напомня спортният психолог Румен Колев. Той обяснява, че "притесненията нарастват най-силно в три вида ситуации - когато ситуацията е неясна, когато е необикновена и нова и когато е непредвидима", а в настоящата ситуация видимо присъстват и трите условия.



Цитира изследванията, според които в пандемията има ръст на страховите неврози, депресивните състояния, проблемите със съня и затруднения с концентрацията. "Притесненията не са само в главите ни. Когато станат прекалено много, ние ги усещаме като тревожност в телата си и вече се появяват физическите симптоми на притеснения и тревожност: напрежение и болки в мускулите, нервност и неспособност за отпускане, слаба концентрация, нарушен сън, чувство за преумора", казва Колев. По думите му в началото на пандемията и на ограничителните мерки ситуацията за децата е била доста по-стресова заради пълното ограничение. Впоследствие са свикнали, тъй като мерките станаха по-либерални и децата вече са имали нагласата, че те се променят в сравнително кратки интервали. "Едва ли ще открия топлата вода, ако кажа, че вследствие обездвижването се увеличава и без това сериозният проблем с наднормено тегло сред подрастващите", коментира психологът. Колев посочва, че спортът е ако не най-добрият, то сред най-ефективните вентилатори за напрежението и стреса в създалата се ситуация. Подчертава, че това е доказано биохимично. "Предвид затварянето на много обекти, в които децата пребиваваха под една или друга форма, се засили още повече консумацията на медийно съдържание от тяхна страна. Освен че води до по-изразена изнервеност и нарушава качеството на съня, това съвсем затвърждава модела за нормален стил на живот, в който доминира електронното устройство", допълва психологът. Според него основната роля в случая е на родителите, защото те са ролевият модел: "Те са примерът и влиянието, а дори не осъзнават степента на това или го подценяват."


Ако родителят спортува и насърчава детето, то също се увлича в огромен брой от случаите, припомня Румен Колев и допълва, че който желае да практикува, действително намира начин въпреки обстоятелствата. Подчертава, че обичайно тези, които нямат активност заради ограниченията, не са от активните и без ограничения.



За това разказва и учителката по физическо възпитание, която говори пред "Дневник": "Има родители, които спортуват с децата си вкъщи. Правят упражненията от часовете и след това казват, че са доволни." Иванова споделя мнението за важността от собственото отношение и отговорност в семейството. "Разходката на открито, в планината е винаги една добра възможност, но и въпрос на вкус и личен избор."

 

Dnevnik.bg


BGAthletic.com

Коментари



Последни новини Най-четени