Шрифт:

Спринтьорът Юсейн Болт: Искам да задмина Боб Марли

Спринтьорът Юсейн Болт: Искам да задмина Боб Марли
18-10-2011 16:59

Трикратният олимпийски шампион и световен рекордьор на 100 и 200 метра Юсейн Болт участва в благотворителна инициатива на швейцарската марка часовници Hublot в Бевърли Хилс. Ямаецът е глобален посланик на марката. След като позабавлява присъстващите с марковите си номера, Болт отдаде дължимото и на пресата. Сред късметлиите беше и представител на руския „Спорт-Експрес". 

- Преди няколко години отворих страницата на лекоатлетическата асоциация на Ямайка в интернет. Направи ми впечатление песента, която прозвуча. В припева се пееха приблизително тези думи „Защо ямайците бягат като вятър". И действително - защо хората от Ямайка бягат като вятър?
- Има много версии за това. Според някои това е, защото сме потомци на роби, други търсят обяснение в храната, която ядем. След Пекин 2008 всички се побъркаха по сладките картофи ямс, типични за Ямайка. Баща ми имаше ферма и като дете съм изял толкова ямс, че сега не мога да го погледна. Истината е, че нито ямса, нито робството имат чак такова значение за бързината на ямайците. Според мен просто имаме най-добрата селекция на талантите. Ученическите първенства, т.нар. чемпс в Ямайка имат статута на олимпиада за подрастващите. Всеки ученик се готви усилено за тях и там треньорите наистина имат избор от много талантливи деца. Аз самият съм печелил този шампионат. Явих се без особена подготовка, едва в последната година от гимназията започнах да мисля, че мога да стана спринтьор. Предлагаха ми дори стипендия за САЩ, но аз отказах, тъй като ми се струваше, че в Америка ще ми е студено, пък и не можех да си представя, че ще живея далече от мама.  Преместих се да тренирам в столицата Кингстън, но доста време мина, докато треньорите обуздаят и дисциплинират природния ми талант. 

- Сигурно треньорите ви са срещнали много трудности, докато ви „опитомят". Вие и до ден днешен сте много волна душа...
- О, да. Като ученик не виждах никаква причина да ходя на тренировки. Че защо да го правя? Всичко ми се получаваше, бях бърз и без да се потя на тренировки. Едва като станах професионалист, и то не веднага. Минаха години, докато започна да се концентрирам изцяло на спорта. Преломът беше на световното през 2007 година. На 200 метра останах втори след Тайсън Гей.  Спомням си, че седнах до треньора и му казах - „Мисля, че можех да победя". „Да, можеше", ми отговори той. „Но ако продължиш да бягаш от тренировки, няма да успееш никога", завърши той. От този момент намалих рязко посещенията си по баровете и търсенето на лесните удоволствия и се отдадох на спорта.

- Как измислихте знаменитата си поза?
- Не съм я измислил аз. Това е просто танцово движение. Аз съм много спонтанен. Просто веднъж застинах в тази поза на един купон и хората възкликнаха, че е много готино. Постепенно започнаха да ме асоциират с тази поза и постепенно тя се превърна в моя емблема. Нещо като знаменитата поза на летящия към коша Майкъл Джордан.

- Да поговорим още за ямайските спринтьори. Вече имате сериозен конкурент в лицето на Йохан Блейк. Разтревожен ли сте?
- Не, няма от какво. Вярно е, че спечели спринта на 100 метра в Даегу, но аз не бягах тогава заради фаулстарт. И на мен ми е любопитно как ще реагира, ако бягаме един срещу друг, как ще се справи със стреса.  Побеждавал съм всички големи спринтьори на нашето време - Тайсън Гей, Асафа Пауъл. Блейк е просто следващият. 

- Но той изпреварва вече вашия график. По-млад е, а резултатите му са близки до рекордите ви. Цял свят видя каква физиономия направихте, когато той финишира за 19,26 секунди в Диамантената лига.
- Бях изненадан, но... нека ги пробяга още веднъж за толкова. Ако го направи, ще се притесня. Изненадата ми тогава беше продиктувана от факта, че Йохан е смятан за специалист на 100 метра. На дългия спринт не беше показвал голямо майсторство преди това. При мен е различно. Аз започнах първо на 200 метра и по-късно минах на 100. 

- Вероятно често ви питат какво ще правите след спорта. На мен лично ми е трудно да си представя Юсейн Болт да стои без работа?
- Винаги съм мечтаел да стана футболист. Но сега цялата ми енергия е насочена към олимпиадата в Лондон. Според треньора ми именно догодина, когато стана на 26, ще съм достигнал върховата си форма. Ако всичко това е вярно, то догодина аз ще стана истинска легенда на леката атлетика и ще мога да мисля за бъдещето. Плановете ми са да се оттегля на 30 години, така че вероятно ще ме изтърпите до Рио. 

- Не ви разбрах добре. Според мен вие вече сте легенда!
- Не съм. В крайна сметка мнозина са постигали успехи на една олимпиада. Аз искам да изкарам акъла на целия свят. Искам хората пред телевизора да се хванат за главата и да се питат „Какво беше това" догодина на олимпиадата в Лондон. Едва след това ще мога да се нарека легенда. Ако всичко мине по план, хората ще започнат да свързват вече Ямайка първо с мен, а не с Боб Марли, както е сега. 

По превод на в-к "Телеграф"


BGAthletic.com

Коментари




Последни новини Най-четени