Ето защо Тереза Маринова обича числото 13

Олимпийската шампионка в тройния скок от Сидни 2000 Тереза Маринова, която става първа на същата дата и на същата възраст като треньора си Христо Марков – на 24 септември в Сидни през 2000 година, също разказа своите спомени. Тя, заедно с Христо Марков, участва в поредна пресконференция по повод 100-годишнината на българската лека атлетика

„За мен най-тежката ми година бе 1999/2000, но преломната беше 1996 година. До световната титлата тренирах под ръководството на Светослав Топузов, а после трябваше да взема важно и много трудно решение да работя с друг треньор. Отидох при Христо Марков и подписах документ, че започвам работа с него в петък, 13-и. От тогава 13-ката ми е любима. Това беше едно от най-важните решения в кариерата ми“, разказа Маринова и продължи:

„Имахме трудни четири години в началото, а най-тежко беше през 1999-а, когато готвех летен сезон и тренирах за две дисциплини, но за съжаление претърпях инцидент на базата в Петрич. Това не ме демотивира, а напротив. Няма да забравя как, когато се възстановявах стадион „Васил Левски“ още не беше претърпял ремонт и тъй като входът бе наводнен, а аз още ходех с патерици, Христо Маринов ме пренасяше на ръце, за да мога да вляза и да тренирам с гипса. Може би това са и най-хубавите ми моменти, тъй като и до ден днешен знам, че ще преодоля всички трудности в живота.“

Колкото до участието си на Игрите в Сидни, Тереза Маринова добави: „Бях феноменално добре подготвена и бях готова за световен рекорд, но рекордът остана моя несбъдната мечта. Искам някой ден да повторя успеха на моя треньор. В днешно време е още по трудно, но не трябва да се отказваме, а да продължаваме да опитваме.“

Маринова добави, че от методиката на Христо Маринов ключово е било постигането на най-добрите резултати на големи първенства. „Спортната форма е управляем процес и когато тя се управлява правилно, може да бъде решителна за това кой ще победи“, каза олимпийската шампионка, а треньорът й Христо Марков допълни: „Преломният момент за нея преди Олимпиадата беше на състезание в Атина, когато тя бе несигурна в себе си. Това бе много тънък психологически момент.“

Източник БТА