КОМЕНТАР НАЗАЕМ: 30 години без титла и 18 без медал

Българското участие на Световното първенство по лека атлетика приключи, макар шампионатът на планетата да продължава с пълна сила до неделя. Родната атлетика пристигна в Токио със скромна делегация от четири състезатели, а акцентът при всички положения ще остане стореното от Божидар Саръбоюков.

21-годишният талант бе единственият ни участник на финал в Токио и се представи повече от достойно, заемайки петото място в скока на дължина.

Всъщност Саръбоюков изравни върховото постижение на България в тази дисциpлина при мъжете. До момента то отново бе пето място, постигнато от националния ни рекордьор Ивайло Младенов през 1993-а.

Освен това Саръбоюков записа най-предното ни класиране на Световно по лека атлетика от точно десет години насам.

За последно подобно предно класиране имаше Габриела Петрова в тройния скок през 2015-а, когато влезе във финала с най-добър резултат, а впоследствие остана на четвъртата позиция.

Не е новина, че в последните десетилетия атлетиката ни е далеч от славните успехи и представяния като това на Саръбоюков вчера или на Габриела преди десет години са по-скоро изключения от общата картина.

За причините и виновниците вероятно може да се изпише много, но фактите са такива, че последното отличие на България бе преди 18 години. А последната световна титла преди точно 30.

Историята на световните първенства в леката атлетика е доста по-скромна от олимпийската, като шампионати под егидата на Международната федерация се провеждат от 1983-а. Изданието в Токио бе под №20, а за целия този период от 42 години България има общо 16 отличия. Пет златни, три сребърни и осем бронзови.

Това ни отрежда 36-о място във вечната ранглиста към този момент, като последните години на тотална суша като медали съвсем сринаха родната атлетика в това класиране.

Да кажем, че последният българин на световен подиум в атлетиката е от 2007-а не е най-точното описание на обстоятелствата, защото по време на форума в Осака бегачката ни Даниела Йорданова завършва на четвъртото място на 1500 метра.

Година по-късно обаче сребърната медалистка Йелена Соболева се оказва в центъра на скандала с манипулирани допинг проби на руски атлети и през 2009-а получава заслужено наказание.

Част от санкцията предвижда анулиране на резултати в последните две години, включително и този от Световното в Осака. Всичко това означава, че със закъснение Даниела Йорданова получава своето отличие и към момента съвсем официално е последната ни медалистка от шампионат на планетата. Тя е на подиума символично, защото по време на първенството остана извън него с четвъртата си позиция. Но медалът официално си е медал.

От онзи момент вече изпращаме девето поредно Световно първенство без особено запомнящи се моменти от българска гледна точка. И със сигурност без призови места.

Последната ни титла идва преди три десетилетия и е дело на великата Стефка Костадинова, която печели титлата в Гьотеборг през 1995-а. Скок от 2.01 метра, след който "Мила Родино" за последно звучи на Световно по лека атлетика.

Самата Костадинова е отговорна за две от общо петте ни титли, като първата е с онзи феноменален скок от 209 сантиметра в Рим. Постижение, което никой не успяваше да подобри до миналата година, когато това стори Ярослава Магучих.

Въпросния шампионат през 1987-а в Рим остава най-успешният за страната ни, защото освен титлата на Стефка Костадинова, България печели още два златни медала.

Единият е в спринта на 100 метра с препятствия при жените, където по-малко от месец след поставянето на световен рекорд, Гинка Загорчева стъпва на световния връх в надпревара, в която с нея на подиума се качват две представителки на Източна Германия.

Йорданка Донкова остава четвърта, само на три стотини от секундата от медал.

Това е златна ера за България в дисциплината, в която за две години Йорданка Донкова поставя четири световни рекорда, а Гинка Загорчева - един. Последният рекорд на Донкова от 1988-а се задържа чак до 2016-а.

Третото ни злато от шампионата през 1987-а е благодарение на Христо Марков, който триумфира в тройния скок с резултат от 17.92 метра.

Петият златен медал на България в историята на световните първенства е дело на Цветанка Христова, която през 1991-а триумфира в хвърлянето на диск.

За съжаление чакането за отличие или поне медал ще продължат още поне две години, когато елитът на световната атлетика ще се събере за следващия шампионат в Пекин.

До тогава родната утеха остава петата позиция на Божидар Саръбоюков и споменът за постоянните успехи от 80-те и 90-те.

Източник dir.bg