Алекс Начева: Вече знам, че всичко си е струвало

- Алекс, дочака този медал! Изстрада го! Как се чувстваш?

- Много съм доволна от себе си, няма какво да кажа друго. Много съм развълнувана и мисля, че заслужавам този медал след всичко, през което преминах през последните 6-7 години.

- Може би бе най-щастливата медалистка тук...

- Мисля, че целият стадион го усети това нещо. Даже чуждестранни журналисти ме спряха, за да им обясня защо толкова емоционално съм реагирала и накратко им обясних за моята истария в последните две години. Да, много съм щастлива!

- Като направиш равносметка от световната титла при девойките през 2018-а до първия ти медал сега при жените, какво би запомнила най-вече от този път?

- Като вече е свършило всички и си постигнал това, за което си мечтал, някак си всички трудности ти изглеждат все едно не е било кой знае какво. Но всъщност, реално преминах през толкова много тъжни моменти, тежки моменти, моменти на отчаяние, на спадове, през какво ли не! Но вече знам, че всичко си е струвало, вече съм удовлетворена и щастлива.

- Още преди Бирмингам каза, че си много непостоянна през сезона и не намираш разбега си, но веднъж да го уцелиш... Е, уцели го веднъж и това бе достатъчно...

- Всъщност, този опит от 14,40 м за мен не беше добър опит. Това беше по-скоро, за да се върна в състазанието, да вляза в осмицата. И след това петият опит ми беше най-добрият – това, което целях да постигна като резултат, но за жалост с малък фал. Реално от резултата не съм толкова доволна, но все пак е медал.

- Усещаше ли, че можеш да скочиш повече?

- Сега, когато мина сезонът, мога да кажа, че това беше най-добрата форма, в която някога съм била през живота ми. И аз, и треньорът ми го знаехме и го виждахме в тренировките. Но бях много непостоянна през цялата година – от 13,50 до 14,50 м. Сега си бях казала всичко или нищо – получи се средна работа.

- На второ европейско си подобряваш личния рекорд, макар сега и с по-силен вятър...С вятър ли, аз дори не знаех...
- До къде смяташ, че можеш да доведеш личното си постижение?Не мога да кажа точно до къде. Като всяка тройноскачачка и аз мечтая един ден да стигна до 15-ия метър. Вярвам, че мога да го постигна. Трябва да съм в още по-добра форма, отколкото бях сега и искам това да се случи точно в най-правилния момент – а именно на олимпийските игри в Лос Анджелис.