Само един от десет търси помощ: защо хазартната зависимост често остава скрита

При много зависимости най-трудната стъпка не е лечението. Тя е признаването, че има проблем.

При хазартната зависимост това може да бъде особено трудно. Човек често продължава да вярва, че контролира ситуацията, че просто има лош период или че с един успешен залог може да върне загубеното.

Така проблемът може да продължи дълго, преди някой да потърси професионална помощ.

Според данните, използвани в кампанията „Цената на залога“, едва около 10% от хората с тежки проблеми изобщо някога достигат до лечение.

На практика това означава, че голяма част от хората с тежка хазартна зависимост остават извън системата за помощ.

Защо човек не търси помощ?

Причините са различни и често се наслагват една върху друга.

Една от тях е срамът. Хазартният проблем често се възприема като личен провал или липса на воля. Това може да накара човек да крие поведението си както от близките, така и от специалистите.

Друга причина е надеждата, че ситуацията ще се оправи от само себе си.

Особено опасна е мисълта: „Само още един път и ще си върна парите.“

Тя може да отложи решението с дни, месеци или години.

Научните данни също посочват като бариери пред лечението желанието човек да се справи сам, нежеланието да признае пълния мащаб на проблема, срамът, притеснението от стигма и страхът от реакцията на околните. 

Когато проблемът остане скрит

Докато човек не търси помощ, последствията могат да се натрупват.

Първоначално това може да са загубени пари. След това – заем. После още един. Междувременно отношенията у дома се променят, доверието намалява, а тревожността и напрежението се увеличават.

Световната здравна организация посочва сред възможните вреди от хазарта финансовия стрес, проблемите в отношенията, семейното насилие, психичните проблеми, пренебрегването на деца и престъпленията, извършени за генериране на доходи. 

Затова моментът за реакция не е чак когато всички тези последствия вече са налице.

Помощта не е признание за провал

Една от важните идеи в превенцията на зависимостите е промяната в начина, по който говорим за тях.

Търсенето на помощ не означава, че човек е слаб. Означава, че е разпознал проблем, който не успява да реши сам.

Същото важи и за близките. Понякога именно те първи забелязват промяната – необясними финансови проблеми, потайност, отсъствия, постоянно говорене за залози, раздразнителност или опити да бъдат прикрити загуби.

Тяхната роля не е да поставят диагноза. Но могат да бъдат човекът, който ще зададе първия важен въпрос: „Имаш ли нужда от помощ?“

Айсбергът, който не се вижда

Ако хората, които достигат до лечение, са само малка част от всички, които имат сериозен проблем, тогава видимата част на хазартната зависимост е само върхът на айсберга.

Под повърхността могат да останат скрити финансови проблеми, разрушени отношения, психично страдание и хора, които все още не са готови да кажат на глас, че имат нужда от помощ.

Затова превенцията има значение именно преди кризата.

Да се говори за риска. Да се разпознават сигналите. Да се потърси професионална помощ навреме.

Защото при хазартната зависимост най-важният въпрос не е само колко вече е загубено.

А колко още може да бъде загубено, ако проблемът остане скрит.

Проект „Цената на залога“ на Сдружение „Висока топка“ се финансира по НППИ 2026-2030 към ММС (НППИ-ТО1-103/2026), Договор № 25-00-25/30.06.2026 г.