Шрифт:

След тях и потоп или полъх надежда

След тях и потоп или полъх надежда
31-12-2011 12:41 | Яна Касова

Изброявам няколко имена Ивет, Ваня, Виктор, Венелина, Петя, Галина, Георги и казвам това са отличниците на 2011-а. Останалите не получават шестици, но един клас никога не е само от изрядни ученици. Без останалите обаче нямаше да има отбор на Балканиадата, на европейското отборно първенство, нямаше да има кой да се учи и вдъхновява от световните ни звезди Стамболова и Лалова.

Измина една година, в която бях много, много близо до българската атлетика. Видях сълзи, видях оспорвани битки на стадиона, категорични победи, триумф и удовлетворение, много труд. Това е част от спорта. Но видях и равнодушие, което вече не е част от спорта.

На стадиона имаше атлети, които бяха равнодушни към решението на треньорите си да стават последни в дисциплини, за които нямат подготовка. Защото точките са самоцел. Безразличие на спортисти, когато не успяват да помогнат на отбора си.

Равнодушието на треньора обаче е най-обезпокояващо.

Алармата, която се вдига от специалистите, че професията им не е регламентирана и те нямат никакъв държавен ценз, назначение и заплата, е абсолютно основателна. Педагозите обаче нямат право да наказват подрастващите с несъгласието към държавната политика. Или работиш, като педагог или се отказваш от занаята на треньора.
Много, много голям процент от българските треньори по лека атлетика са спрели на вече примитивно ниво за умопомрачително бързо развиващата се динамика на световния спорт. Самоусъвършенстване - такова нещо почти не съществува. Сериозен показател за тази тенденция е елементарната статистика колко треньори пращат свои възпитаници на големи първенства. Това са шепа хора. Кръгът още повече се стеснява, когато погледнем към състезателите, които записват призови класирания.
В БФЛА имат над 100 картотекирани клуба. Не казвам, че всеки отбор трябва да развива лека атлетика само за високи спортни постижения, но казвам, че няма начин във всеки клуб да не попадат талантливи деца.

Не мога да остана равнодушна към равнодушните треньори, които не запознават състезателите си с богатата история на българския спорт. Непростимо е Христо Марков да е „мъжът с шлифера", а рекордът на Стефка Костадинова да е неточен резултат.

Тенденцията на последните години доскорошните елитни атлети да остават на стадиона е повече от радваща. Тереза Маринова, Светла Димитрова, Ива Пранджева, Петя Пендарева намериха начин да превърнат треньорството в своя професия.

Пирамдата в спорта не е измислена днес и е всеизвестно, че да имаме олимпийски медалисти трябва да имам широка основа на спортната пирамида, а това са подрастващите. Спортното министерство се хвали с построяване на нови спортни площадки или на реконструкция на стари. Това начинание, разбира се, е добро. Но на мен ми намирисва повече на замазване на очи. За какво е спортна площадка в един софийски квартал, когато децата не знаят какво да правят на това игрище. На всяка площадка е редно да има и спортен педагог. Организираният спорт за българските деца много ,много куца.

И така бързо стигаме до Олимпиадата в Рио 2016, преди която казваме „надявам се да имаме медали". Надеждата умира последна. Дано не забравим за нея още след Лондон 2012.  

Тенденцията в леката атлетика не е по-различна. Виждате ли кой ще бяга 400 м с пр. у нас след края на кариерата на Ваня Стамболова. 100 м с пр. вече няма кой да бяга. Кой прави компания на лястовицата на средните бягания Даниела Йорданова? Овчарският ни скок е на светлинни години от световните стандарти...

Проблемите трябва да се разрешават. В спорта лесно няма, е казал спортният мъдрец. Но нека започнем от най-елементарното и достъпното - самоусъвършенстване с четене, комуникация с колеги, семинари, структуриране в клубовете. За последното винаги пример са ми АСКЛА Сливен и Локомотив - Пловдив, където се знае кой работи с деца, кой с бегачи, кой с хвърлячи или скачачи. И не случайно това са два от най-големите и успешни клубове към БФЛА. 

Ваня, Ивет, Виктор, Венелина, Петя, Галина, Георги. Те направиха страхотна година. Ваня Стамболова и Ивет Лалова за първи път достигнаха до финали на световно първенство. Виктор Нинов не спира да развива потенциала си в скока на височина и постепенно завоюва позиции в световния елит на дисциплината. Венелина Венева-Матеева и Петя Дачева бяха финалистки на европейското първенство в зала. Галина Николова се класира четвърта на 100 и 200 м на световното първенство за кадетки - загадка остава дали конкурентките й бяха на 17 г. Георги Цонов е единственият ни лекоатлет с медал от голямо първенство през 2011 г. Той спечели бронз в тройния скок от европейския шампионат за юноши. Травми го лишиха от пълноценно развитие на спортната форма, което вероятно му попречи да се пребори и за по-благороден медал.

Тази година беше емоционална. Отборът ни се качи в Първа лига на европейското отборно първенство, Ивет Лалова записа най-бързото постижение в Европа на 100 м от 6 години насам, Ваня Стамболова подобри националния си рекорд на 400 м с пр.

Радвам се, че допинг скандалите подминаха България. Радвам се, че Даниела Йорданова и Петър Дачев са отново на пистата.

Но имам и притеснения. Дали през 2013 г. тимът ни ще може достойно да се състезава в Първата лига. Притеснявам се, че много от основните ни състезатели ще са окачили шпайковете - ще има ли кой да ги замести?! Притеснявам се, че на Георги Димитров ще му писне да вози Ваня Стамболова из Европа и Азия, за да търси адекватни места за подготовка за нивото й. Притеснявам се, че конкуренцията на национално ниво ще спада още, а шампиони в някои дисциплини няма да има. 

Притеснявам се, че започнах да пиша обзор на успешната, спорeд мен, 2011-а година за леката ни атлетика, а се спрях по-подробно върху негативните точки на предварителния ми план. Но хубавите неща ги вижда всеки, нали. През годината в BGathletic.com написахме много положителни неща. В последния си коментар за 2011-а набелязах повече грешки, но целта ми е винаги една - да бъда във ваша полза.

Надеждите ми за силни резултати през олимпийската година не са свързани само с отличниците Ваня, Ивет, Виктор, Венелина, Петя, Галина и Георги, но и с всички останали, които са на стадиона. Не оставяйте надеждите ни празни, скъпи лекоатлети и треньори.


BGAthletic.com

Коментари



Последни новини Най-четени