Шрифт:

Добре, че Олимпиадата не е през февруари

Здравейте приятели,

през изминалите два дни стигнах до две заключения. Първо, че зимата е по-силна от всичко. И второ - добре, че Олимпийските игри (или поне тези, на които ние участваме) не са през зимата!

Пътешествието, което преминах на път за първото състезание през този сезон, беше сякаш от солидарност към атлетите ни, които преди седмица бяха блокирани в Румъния. Моето пътуване също доказва, че в много случаи добрата стара зала „Фестивална" (на 5 мин от вкъщи) е много по-приятен вариант от "лъскавите" международни турнири

Великото пътуване започна от необичайно затрупания от сняг Риети. За последен път там е наваляло сняг през 2004 година. Представете си паниката, шофьорските умения и маневри на повечето хора! Аз, за разлика от тях, неведнъж съм се пързаляла надолу с колата, слизайки от Белмекен, където винаги, като по поръчка пада сняг точно в деня на тръгване.

Не съм имала и най-малка представа обаче, че в Рим, от където трябва да хванем полет за Париж, ще бъде още по-зле. Околовръсното на града, в който преди 10 дни беше 17 градуса, приличаше на екрана на електронна игра. Коли и колички, до една с летни гуми, се движеха на зиг-заг във всички посоки и в един момент просто спряха.

Game over с полета и с турнира, си помислих аз. Вдигнах телефона и съобщих на моите агенти, че за съжаление няма да мога да стартирам в Мондевил. Симоне обаче реши да се бори срещу условията и подкара през някакви обиколни пътища с половин метър сняг и минавайки покрай огромни камиони спрели напреки на пътя и въртящи се коли, решихме все пак да не се отказваме.

С подръчни средства, телефони, таблети, и всякаква връзка с цивилизацията успяхме да намерим по-късен полет и купихме в движение билети. След повече от 3 часа борба единствено фактът, че на летището в Рим валеше дъжд, а не сняг, спаси нашето заминаване.

Плеснахме ръце и решихме, че вече сме стигнали...

Нямахме представа обаче, че същата стуация се е получила при почти всички от участниците в турнира и при организаторите е настъпил пълен ад в транспортен план. Кацнахме усмихнати на "Орли" в Париж и след по-малко от час усмивките ни угаснаха, защото разбрахме, че никой няма да може да ни вземе в близките 3 часа. А вече беше 22.00...

Трябваше да спасим участието си на другия ден, така че със Симоне се метнахме на едно взето под наем Клио и отпрашихме в неизвестна посока да търсим град Мондевил (който много интересно никой не беше чувал). След 250 км шофиране и снежни бури, които съм убедена, че си донесохме с нас, най-накрая се добрахме до градчето, в което на следващия ден трябваше да покажем най-доброто от себе си....

Влизайки в залата, която беше не по-топла от 10 градуса, приех съдбата си - това няма да е моят ден и се надявах поне да не бягам МНОГО зле. За моя изненада обаче нещата минаха добре и сезонът започна успешно. Човекът, който се бори с над 7 часа шофиране в преспите заради нас, направи само първото бягане. Но и то беше повече от обещаващо (6,62)... Прибрахме се в хотела като след война!

Всеки атлет знае колко е изтощаващо да се буташ сам себе си напред, когато си адски уморен.

Най-забавното е, че това пътуване още не е завършило. В момента пиша от колата, движим бавно в едно платно през снеговете по магистралата към Париж, от където преди малко ни съобщиха че са затворили летищата. Защото снегът е повече от ужасен....

Стискайте палци да успеем! 
И отново.... добре, че Олимпиадата не е през февруари.....

С обич: Ивет


Тагове: Ивет Лалова
BGAthletic.com

Коментари




Последни новини Най-четени