Шрифт:

Олимпийското отброяване започна

Здравейте, приятели, 

Най-после дойде лятото... балсам за душата (и най-вече краката) на всеки спринтьор. Няма нищо по-хубаво от бягане под жаркото слънце. Край на студа, прашните зали и замръзнали носове. Е, няма перфектно време, сега идват други "екстри" - като насрещен вятър, дъжд, прекалена жега.

Но лятото си е лято и няма нищо по-приятно от него! За мен всяка година лятото означава, че сезонът в атлетиката е започнал. Вчера завърши зимният, а днес вече започва летният.... Този месец и половина между двата мина със скоростта на светлината. Летният състезателен сезон започна отдавна в САЩ и Южна Америка. Още от началото на април се заредиха резултати, особено в спринта. Сега е ред да открием сезона в Азия и накрая в Европа. 

Няма смисъл да споменавам факта, че годината е Олимпийска и след по-малко от 85 дни идва големият и дълго чакан момент! За едни е начало, за други край в спортната им кариера. За едни -  надежда, за други - бреме. Това е Олимпийското чакане... и определено това е върхът на годината, който всеки ще се опита да превземе. Никой не е сигурен победител, никой не е непобедим и никой със сигурност не го чака медала, само да намине и да си го вземе. Битката тепърва предстои. Но отброяването започна.

Нека се върнем към първите стъпки по този дълъг Олимпийски път. Намирам се в Кавазаки, Япония и утре ще направя първия си контролен старт за сезона, а 2 дни след това ще участвам в Японско ТВ шоу.

Обожавам Япония, колкото и да е дълъг пътят. Обожавам чистотата, реда, хората. За малко не аплодирах факта, че по улиците не се пуши, а има определени зони, както по летищата. Хората са толкова усмихнати, ей така си ходят -  усмихнати. Дали животът им е толкова лесен, или те се опитват да си го направят такъв? Сещам се за нещастието, което ги сполетя преди малко повече от година, и съм сигурна, че нищо не е било лесно за тях, но се усмихват! Възхищавам им се, за което!

Не е трудно, обаче да се почувстваш чужденец в Япония. Всяка машина говори, издава неразбираеми звуци, пиука. Влизаш в магазин, вратата те поздравява. Излизаш - пожелава ти приятен ден... Тук беше небезизвестната случка на световното в Осака през 2007, когато се поклоних на кафе машината, след като каза 5 пъти благодаря. Споменавайки кафе, тук е може би единственият Старбъкс в света, в който няма касичка за бакшиши, а ти се кланят безброй пъти и толкова ти благодарят, че си си купил кафе, сякаш и на тях си взел едно. Тази сутрин след няколко минути повтаряне на "Аригато" (благодаря) се обърнах да си тръгна. След три крачки се завъртях рязко да изненадам момичетата зад касата, но изненадата бях аз, те само това чакаха и кланянето и "аригато" продължиха! Това се случи на жп гара в огромен град като Токио , където би трябвало да е мръсно, миризливо и повече от оживено. Нищо подобно. Гарата е замаскирана с мол, зеленина наоколо и усмихнати, тихи и много бързи пешеходци. Спокойствието е заразително. Удоволствието от кафето - двойно.

Такива са моите японски впечатления, надявам се през идните дни да станат още по-добри, но за това - по-късно ;) 

Прегръщам ви и обявавам летния сезон на Олимпийската 2012 за открит! 

С обич,
Ивет


Тагове: Ивет Лалова
BGAthletic.com

Коментари




Последни новини Най-четени