Шрифт:

Бързината на малка България

Бързината на малка България
05-03-2013 14:12 | Яна Касова

Българките са най-бързите европейки. Титлата на 100 м е за Ивет Лалова, а от неделя титлата на 60 м е на Тезджан Наимова.

Най-вълнуващият финал на шампионата на Европа в зала „Скандинавиум” в Гьотеборг бше спечелен от българката Тезджан, а Ивет също беше сред бързачките, като се класира четвърта. И действието с нашенски успех се разигра точно на националния ни празник 3 март.

Първите четири се събраха в 0.02 сек. Хилядните разделиха първото и второто място, като преимуществото беше за Наимова – 7.10 сек и за Теди, и за Мария Риемиен (Укр). Със 7.11 сек Мириам Сумаре (Фр) стана трета, а със 7.12 сек Ивет финишира четвърта.

Тезджан се превърна във втората българка, която печели европейска титла на 60 м в зала. Софка Попова е златна медалистка в дисциплината през 1980 г., а през 1981 г. е шампионка на континента на 50 м. Успехът на Теди натежава допълнително, защото тя остави след себе си четири европейски шампионки в спринтови дисциплини – златните медалистки на 100 м от 2010 и 2012 г. – Верена Зайлер (Гер) – класирала се осма в Гьотеборг, и Лалова, както и тези на 200 м от 2010 г. и 2012 г. – Сумаре и Риемиен.

А представянето на Ивет също е безспорен успех, въпреки че вероятно в нейните очи четвъртото й място има друго измерение. Това, че само стотна я раздели от медалите се среща често в спринта, но преживяването не е леко. Нейните 7.12 сек е най-бързото време за четвърто място на 60 м в цялата 43-годишна история на европейските първенства в зала. До 3 март 2012 г. в тази класация водеше Анжела Кравченко (Укр), която стана четвърта със 7.14 сек в Гент 2000.

И между сълзите от радост на Тезджан и сълзите от разочарование на Ивет трябва да обърнем внимание на тревожния факт, че те изведоха България до единствената нация с две финалиски на 60 м в Европа с подготовка извън граница.

Ивет вече две години тренира в Италия. Тезджан беше принудена да замине чак в ЮАР, след като цяла есен се бори с несгодите на родния лекоатлет – студена и без ток и вода зала, а после и напълно заторена, тренировки на заледени писти на открито.

Колко европейски шампионки трябва още да развеят българския трикольор по света, че някой да се реши в милата ни страна да направи една нормална зала за лека атлетика.

Две българки имаше и във финала на скок височина в Гьотеборг. 38-годишната Венелина Венева-Матеева се класира шеста, а момичето от другото поколение Мирела Демирева стана седма. За таланта на Венелина може да се говори много. Десетилетия тя е сред най-добрите състезателки в дисциплината, а най-хубавото е, че когато и да реши да окачи шпайковете ще бъде спокойна, че е дна от „българските” дисциплини ще има своята Мирела. За Демирева шампионата в Швеция беше второто й голямо първенство при жените. При дебюта си в Хелзинки 2012 тя също беше финалистка. След медалите при девойките възпитаничката на Лиляна Видева с всеки изминал сезон доказва, че е елитен състезател по отношение на психика, режим и постоянство. Но като говорим за скока на височина, не трябва да се пропусне фактът, че и Венева-Матеева се подготвя в чужбина – тя живее в Барселона почти година.

В зала „Скандинавиум” имаше още един български финалист – Златозар Атанасов в тройния скок. Заро вече има четири първенства на Европа зад гърба си и може да се похвали с четири финала. Той реализира постиженията си и на европейските шампионати до 23 г. през 2009 и 2011 г., както и миналата година в Хелзинки. Атанасов обяви, че не е доволен от седмото си място. Но развитието му в сектора тепърва предстои. Както и това на Георги Цонов, който не влезе във финала в дисциплината заради 4 см. Евроепйският вицешампион за юноши сподели при прибирането си в България, че не е успял да се реализира.

„Усещах, че мога да скоча поне половин метър повече. Миналата година, когато станах четвърти на световното за юноши с 16.10 м знаех, че това е максималното, което мога да скоча. Сега не беше така и за това ме е яд”, каза Цонов, който е на 19 г. и в Гьотеборг скочи три пъти над личния си резултат, а най-добрият му опит беше 16.58 м.

Радослава Мавродиева подобри личния си рекорд в тласкането на гюле на 17.32 м и след упреците при призанието за симулативно участие на Олимпиадата и световното пътрвенство в зала през 2012 г. тя успя да се реабилитаира и направи най-доброто си състезание извън България.

Теодора Коларова, Силвия Дънекова и Гита Додова бяха атлетките ни в Гьотеборг, които трудно биха намерили място във финалите на дисциплините си. Коларова подобри два пъти най-доброто си постижение на 800 м и всъщност тя направи това което можеше. Дънекова нямаше как да се надскочи в нетрадиционните за нея 1500 м, а Додова не премина заветните 14 м в тройния скок, но пак беше на нивото си от сезона.

Не бяха малки очакванията към Георги Иванов, Виктор Нинов и Даниел Добрев. Иванов замина за Швеция с постижени номер две в Европа за сезона, а Нинов с личня си рекорд от 230 см също се очакваше да няма проблеми за място във финала. Добрев също имаше шанс за две състезания в зала „Скандинавиум” след българските 8.04 м.

Но обратното броене към поредния нов сезон започва днес, както и броенето на извъртените отсечки, километри и тоновете щанга.

Наимова каза, че си дава само ден отдих и започва подготовка за лятото. А щом шампионката на Европа няма време за почивка, какво остава за останалите.


Тагове: ЕП зала 2013, Тезджан Наимова, 60 м
BGAthletic.com

Коментари




Последни новини Най-четени