Шрифт:

Спортът за един мирен свят

Спортът за един мирен свят
16-04-2013 14:38

Помните ли надписа, който години наред красеше Сектор В на Националния стадион „Васил Левски”? „Спортът за един мирен свят” гласеше той... Едва пет думи, но толкова ясни, точни и категорични – обединяващи една от главните характеристики на спорта в ролята му на посланик. Такъв е той от древни времена, от епохата на Омир и Одисей, когато са спирали войните по време на спортните игри... от времето на Джеси Оуенс, който

вдига победоносно ръка
в сърцето на Нацистка Германия...

Явно не така обаче стоят нещата в ерата на Обама, световна икономическа криза и все по-извратените форми на легитимиращ се тероризъм...

Разбира се имам предвид трагедията, която се случи на маратона в Бостън. Трагедия, убила най-малко трима души и ранила над 100 до момента. Някои ще кажат, че все още няма потвърждение за терористичен акт и е необосновано да се хвърлят обвинения, но според мен е леко наивно да се осланяме на теориите за изтекъл газ, неизправности и т. н. Още повече, че преди минути говорителят на Белия дом потвърди, че

в ареста има „подозрителен
субект за разпит.”

Едва ли той е от местното ВиК или Тръбопровод.

И не е ли прекалено голямо съвпадение това да се случи на едно от най-мащабните спортни събития в света като цяло? Защото всеки, който се интересува от лека атлетика, знае какви са мащабите на Бостънския маратон. И какво излиза? От посланик на мира по света, от спирачка за войните, спортът се превръща в идеалната мишена и в един вид средство за... водене на войни, пък били те и определяни като свещени от нечий болен мозък.

Това обаче не бива да ни заблуждава, защото има и друга гледна точка. Колкото и конспиративно да звучи, не е ли това идеалният момент за САЩ да намерят у тази трагедия причина да атакуват някого? Какъв по-удобен момент да „лепнат” случилото се я на Иран, я на Северна Корея (която отнесе поне дузина предупреждения да не провежда ядрените си опити именно от Обама)... Все такива мисли ми се въртят в главата и изпитвам огромно съжаление от факта, че спортът, като световен феномен, имащ роля да обединява и да прокарва мира, все повече

служи като
политически ръжен,

ръчкащ и ръчкащ разгарящите се въглени на едно или други политическо (етническо) съперничество. Не е това ролята на спорта.

Която и теория да излезе вярна... все е жалко. Жалко ще е за загубените животи, които няма как да се върнат. Жалко ще е за ранените, които завинаги ще носят в съзнанието си спомена за трагедията. Едва ли те, децата им, внуците им, ще си помислят да стъпят на масово спортно събитие...

А дори да приемем версията, че това е нещастен случай? Какво да си мислим, когато една силна и огромна Америка не може да подсигури безопасност на гражданите си? Твърде много станаха въпросите, а отговори няма. Може би те ще дойдат с времето и с провеждането на разследването, но горчилката ще остане. Защото инцидент, нещастен случай, терористичен акт или удобен момент за САЩ да тръгнат срещу някого, все боли. Боли, че спортът не е това, което е призван да бъде. А „Спортът за един мирен свят” все повече избледнява и заприличва на слоган, изгубил ясния си смисъл, цел и предназначение... Покрай изборите ще се нагледаме на много такива.

Илия Илиев


Тагове: Взривове на Бостънския маратон
BGAthletic.com

Коментари



Последни новини Най-четени