Шрифт:

Еленовата песен

Еленовата песен
Снимки: Илиан Телкеджиев, списание ′Атлетика′
14-08-2013 11:30 | Яна Касова

Световна титла пред 50 000 души на стадион „Лужники”. Лебедовата песен на Елена Исинбаева ли беше това. Или не?

След тази емоция, която Лена даде на феновете и това, което тя изпита снощи, може би великата спортистка ще поиска да остане още на пистата. Защото адреналинът от такива изживявания е наркотик. А къде на друго място можеш да се захраниш с този единствен позволен допинг, освен на спортната арена? Аз не знам друго място.

Снощи в очите на Исинбаева имаше толкова много емоция, колкото аз не бях виждала в очите на друг спортист. А на стадион „Лужники” видях онази Исинбаева, която побеждаваше с качества, с психика и това й носеше превъзходство. След доминацията си в сектора за овчарски скок между 2004 и 2008 г. Исинбаева трябваше да се бори с последствията на психическото напрежение на вечно първия. Тя се срина като не се докосна до медал от голямо първенство три години. Сменя треньори, търси промяна. Със световната титла в зала през 2012 г. и рекордът й под покрив същата зима тя показа, че е намерила пътя. За да се завърне на стадион „Лужники” ударно.

През 1998 г. в Москва се проведоха Младежки олимпийски игри. Те всъщност бяха пробни, защото Сингапур 2010 се броят за първите. Но форумът преди 15 г. беше бляскав. 14-годишната тогава Елена Исинбаева спечели първото място в овчарския скок. Станах свидетел на тази победа, защото бях участник в Игрите, но в друга дисциплина. Запомних това момиче, виждайки първата й международна победа. След това Елена се превърна в един от най-великите спортисти на планетата.

Когато преди две години Елена обяви, че краят на кариерата й ще бъде след световното първенство в Москва, не се замислих какво означава това. Но преди няколко седмици рускинята подсети света за намеренията си, казвайки, че последното й състезание ще бъде на стадион „Лужники” на 13 август. Тази дата не е случайна в моя живот, защото е рожденият ми ден. И без изобщо да знае Елена Исинбаева ми подари прекрасен подарък. Видяла съм първата й победа и вероятно последната – на едно и също място. А успехът й през 2013 г. беше доказателството, че тя е велик спортист. А аз усетих емоцията на Исинбаева, бях част от „най-скъпата” за Елена победа, както тя самата я описа. Взех и аз своята доза позволен наркотик. Точка на лиричното отклонение за моите изживявания.

По-важното е, че Исинбаева реши титлата с психика, нещо, което си мислех, че тя е загубила след сривовете на големи първенства след 2008 г. По време на господството тя мачкаше всички съпернички със силата на своята психика. Решаваше състезания, изправена пред само един останал й опит, преодоляваше височини за рекорди – 28 пъти. А след това онази Елена изчезна. Започна да пропуска финали, фауловете да са повече от успешните й опити. И на 13 август 2013 г. тя - онази великата Елена, се завърна на стадион „Лужники”. Тя спечели третата си световна титла на открито в психологическа битка. Започна състезанието с грешка на 4.65 м и беше в позиция извън медалите. Влезе в играта с успех от раз на 4.75 м, стана втора с 4.82 м, преодолени във второто й засилване. И когато трябваше да пречупи психически световната рекордьорка в зала и олимпийскa шампионка Дженифър Сур (САЩ) Исинбаева го направи. Онази великата Лена скочи от първи опит 4.89 м... и всичко приключи. Исинбаева изпя своята песен победоносно.

Дали тя е скачала за последно или не? Това остава отворен въпрос.
„Тя е зодия близнаци. Дори аз не знам какво ще реши, каза треньорът й Евгени Трофимов след състезанието. – Днес тя мисли едно, утре друго. Бих искал да сбъдне мечтата си да създаде семейство и да стане майка. И нека това стане, мислейки за нея от човешка гледна точка. Но мислейки като треньор, искам Лена да си почине и да се върне в залата.”

Едно е сигурно. Елена Исинбаева завоюва най-сладката победа в кариерата си и спечели най-красивата титла на световното първенство в Москва до момента.  

И от всичко написано до тук става ясно, че лебедовата песен на Исинбаева си е всъщност еленовата песен – на спадове и върхове, на смяна на решения.

Еленовата песен – събирателна за великата спортна кариера, започнала на стадион „Лужники” и завършваща на стадион „Лужники”.  

От Москва - Яна Касова,
Пратеник на BGathletic.com

Снимки от Москва: Илиан Телкеджиев, списание „Атлетика”

* Станете фен на BGathletic.com във Фейсбук ТУК и не изпускайте нито една новина от света на леката атлетика


Тагове: СП 2013, Елена Исинбаева, Овчарски скок
BGAthletic.com

Коментари




Последни новини Най-четени