Шрифт:

Дежавю на ′Лужники′

Дежавю на ′Лужники′
Снимки: Илиан Телкеджиев, списание ′Атлетика′
14-08-2013 20:42

Американските спринтьори на 400 метра и Исинбаева ни върнаха в едни позабравени времена

Колко приятен и емоционален беше 13 август на “Лужники” в Москва... По принцип анализирам за BGathletic.com спринта на 400 метра, но сега няма как да не го обединя с една друга дисциплина – овчарския скок при жените. Просто това, което се видя снощи, бе едно истинско и сладко дежавю. Нещо, което беше нормално до преди години, но и позабравено в последните такива.

ЛИПСИТЕ

Програмата на големите първенства не търпи големи промени през годините, поне по дни. Така много често този четвърти ден на световния шампионат определя шампионите на 400 метра при мъжете и овчарския скок при жените. Спринтовият финал е последен и обикновено закрива деня, а овчарският скок вече е приключил. Поне така беше в последните 2-3 години. Какво ни липсваше в тях ли? Липсваше ни силен американски спринт на 400 метра (изключваме проблясъците на Лашон Мерит, но той не стана световен шампион през 2011-а, нито олимпийски година по-късно) и... Елена Исинбаева.

ЗАВРЪЩАНЕТО

Ето, че завръщането на тези две жизнено важни съставки за леката атлетика причини дежавю и ние видяхме това, което бе характерно, да кажем преди 2010-а. Видяхме финал на 400 метра, в който първото и второто място са за американци, а след него – единствената и неповторима Исинбаева, останала в сектора да прави опити за световен рекорд. Невероятно нали? И в същото време напълно нормално за статуквото, на което бяхме свикнали. И някак не ми се иска да отвикваме. Поне на мен така ми харесва... Защото именно американската школа е събирателна за съвършенството на дисциплината 400 метра в исторически план (само един не-американец е бягал под 44 секунди за всички времена). А Исинбаева? Не е ли точно тя еталонът и синонимът, за който се сещаме при споменаването на овчарски скок при жените? 5,06 метра, 28 световни рекорда, единствената летяла над 5-те метра на открито... мога да продължавам. Така че, извинете, не ми се иска да отвиквам от това.

СПРИНТЪТ

Всички, които ме познават добре, знаят, че не съм фен на ЛаШон Мерит. Няма как обаче да не опризная превъзходството му във вчерашния финал. Тези 43,74 секунди сами по себе си показват класата му, а начинът, по който стигна до тях бе впечатляващ. И особено последните 100 метра. При излизането от виража видяхме Kирани Джеймс, само на около метър и половина след Мерит, готов за атака. И той опита да направи специалитета си... Но забелязахте ли как само за не повече от 10-20 метра ЛаШон му направи още над 3-4 метра разлика. Именно това превключване на американеца сякаш наля олово в краката на младия състезател и той се срина, завършвайки едва седми. Да, това беше състезанието на Мерит, реваншът на Мерит за Дегу, за Лондон... и той го осъзнаваше много добре. А увереността му по време на цялата обиколка бе впечатляваща. Сребърният медалист Тони МакКуей имаше проблеми с напрежението в сериите, но постепенно се отърси и направи отлично бягане за сребърния медал, докато от сриването на Джеймс най-добре се възползва Лугуелин Сантос, който стигна до третото място в битка с...

ЕВРОПЕЙЦИТЕ

Джонатан Борле и Павел Маслак. Тяхното класиране в подножието на медалите само по себе си е огромен успех и те трябва да са доволни. Още повече след като хвърлиха много сили в полуфиналите, за да намерят място сред най-добрите 8. Маслак дори направи национален рекорд на Чехия.

ЕЛЕНА

Каквото и да се каже за нея ще е малко. Но тя заслужаваше тази титла, заслужаваше я заради нулата в Берлин, заради провалите в Дегу и Лондон, заради публиката в Москва, кяото изпълни “Лужники” и стоя дълго след финала, за да аплодира своята любимка. И всички тези хора, както, вярвам, и ние се надяваме това да не беше последното състезание на Исинбаева. Тя вече каза, че планира почивка, но вдъхна надежди, че ще я видим пак в сектора. Няма значение дали това ще е в Пекин 2015 или Рио 2016... Ако пък чаровната атлетка наистина реши да сложи край, нима можем да я съдим? Какъв по-добър финал от това? Световна титла у дома! Сигурното е едно: каквото и да избере Елена, светът на атлетиката й дължи едно голямо “Благодаря”! За всички емоции, за всички моменти, в които ни караше да сме на крака, за всеки сантиметър, който добави по пътя към това да докаже, че женският овчарски скок не познава граници! Както и човешката воля!

Илия Илиев, HL Entertainment

Снимки от Москва: Илиан Телкеджиев, списание „Атлетика”

* Станете фен на BGathletic.com във Фейсбук ТУК и не изпускайте нито една новина от света на леката атлетика


Тагове: СП 2013
BGAthletic.com

Коментари



Последни новини Най-четени