Шрифт:

Уважава ли България спортистите си?

Уважава ли България спортистите си?
В Турция кръстиха стадион на европейската си шампионка на 100 м с пр., а у нас не знаем, че българката Йорданка Донкова (на снимката) е световна рекордьорка в дисциплината.
10-02-2011 16:42 | Яна Касова

Преди седмица Лиляна Томова получи награда от Европейската атлетика. Призът е за Дългогодишен принос за развитието на леката атлетика в Европа. Но наградата не е само за това, че 64-годишната пловдивчанка се справя добре с управлението на Атлетически клуб „Тракия" и с организацията на състезания от различен ранг.

ЛИЛЯНА ТОМОВА Е ЕВРОПЕЙСКА ШАМПИОНКА НА 800 М ОТ 1974 г. Написах  предното изречение с големи букви, за да се отличава нейният най-голям успех. За него много хора, дори тези, които ежедневно са на стадиона, не са чували.

Но Томова е и носителка на още три сребърни медала от шампионати на Стария континент (1500 м от 1974 г., 4х392 м в зала от 1974 г., 800 м от 1976 г.). И всички тези успехи са във времената, в които все още не се провеждат световни първенства.

А Томова е част от едно свръхуспешно поколение на български атлетки в средните бягания, които печелят европейски медали на всички първенства в зала в периода от 1972 до 1979 г.

По време на награждаването на Лиляна Томова с европейския приз се замислих над въпроса „Уважава ли България своите големи спортисти". Явно не, щом се сещаме за тях, когато получат признание от Европа или света.
 
Един треньор по лека атлетика казваше „Когато си добре, всички са с теб; когато си зле, сам си теглиш гайлето". И приказката с пълна сила важи за всички области на живота ни в България. За спортистите ни също - печелиш медали и хората те обичат няколко дни. Слизаш от стълбичката за награждаване, замира и славата ти.

Когато преди година и половина първият ни олимпийски шампион Никола Станчев (борба свободен стил, Мелбърн 1956) почина, се разбра, че е живял в мизерия. Всички се възмутихме. Къде беше държавата, когато този голям български спортист  беше сред нас.
 
Олимпийските медалисти взимат държавна пенсия след края на кариерата си, но понякога моралната подкрепа е много по-важна.

В Турция кръщават стадионите си на европейската шампионка на 100 м с пр. Невин Янът , която е на 24 г. Да не говорим, че с един медал от голямо първенство, тя е осигурила живота си само с премиите от държавата и клуба си. Да сте чули в България някой стадион да се казва Стефка Костадинова, Йорданка Донкова или Христо Стоичков?

В Гърция спортните герои дават имената си на съоръжения, които се виждат от туристите от цял свят. „Константинос Кентерис" и „Екатерини Тану" се казваха най-големите туристически кораби, тръгващи от „Пирея". Милиони гости на Гърция се запознаваха с това кои са местните спортни герои. След издънката на атлетите преди Олимпийските игри в Атина имената им бяха изтрити от корабите.

А ние дори не знаем кои са нашите герои. На нас българите ни е по-лесно да хулим. Когато някой наш спортист гръмне с допинг, намираме точните думи да го оплюем, а за журналистите е лесно да измислят гръмките заглавия. Защо не познаваме спортистите си като шампиони, а знаем за тези спортисти, които се бият, напили са се или са карали в нетрезво състояние. В България си известен тогава, когато се събличаш пред медиите или участваш в любовни триъгълници. Защо не обръщаме внимание на хората, които постигат успехи на сметката на своя труд?

Защо разбираме, че има лекоатлетки с имена Светла Димитрова и Ива Пранджева, когато влязат да играят в „Сървайвър"? А защо те не са известни с десетките си медали от състезания по лека атлетика. Светла в никакъв случай не трябва да е „Светла от Сървайвър", а трябва да е Светла Димитрова - двукратната световна шампионка за девойки в седмобоя, двукратната европейска шампионка на 100 м с пр., световната вицешампионка на 100 м с пр. Пранджева пък първо е единствената ни атлетка с два медала от едно световно първенство - втора на троен скок и трета на скок дължина на шампионата в зала в Маебаши 1999. И има общо осем медала от европейски първенства и такива на планетата. След това може да се каже, че тя е участвала в телевизонната игра „Сървайвър".

Олимпийският шампион Христо Марков за подрастващите лекоатлети е „онзи човек с дългата коса и балтона от зала „Фестивална". А знае ли някой от децата лекоатлети, че на всяко тяхно състезание, сред съдиите стои олимпийската вицешампионка на 800 м от 1976 г. Николина Щерева.

За да го няма този парадокс, на по-голяма част от треньорите у нас трябва да им се напомни, че са педагози. Педагози, които са отговорни за възпитанието на своите състезатели. Децата не са само роботи за печелене на тото-точки. На тези деца трябва да се развива общата култура, да се развива любопитството, да се създава мироглед. 

Много от журналистите пък обръщат внимание на „жълтите" новини и предпочитат да отделят внимание за живота на Николета и Златка. Те забравят да осведомят читателите си, че 600 деца участват на състезание по лека атлетика и вероятно тези деца имат нужда от по-добри условия за подготовка и хигиена на живот.  

Да сте чули някой да кръсти детето си на Христо Стоичков, на Стефка Костадинова, на Ваня Стамболова, на Васил Левски дори. Аз не. Чула съм българин да смени името си на Манчестър Юнайтед.

Ние просто  нямаме национална гордост.  


Тагове: Лиляна Томова
BGAthletic.com

Коментари




Последни новини Най-четени